Днес трябваше да свърша няколко задачи. След това да се срещна с шефката ми. Накрая на работния ден да си прибера заплатата и да се прибера в къщи. Това беше плана преди да отида на работа.
Да започна отначало. Ставам сутринта. Събудих Babe. Правихме страхотен секс. По време, на което получих два...SMS-са. Помислих, че е мамето. Тя е на мечтаната разходка в Париж. Но ме усъмни, че е тя на второто съобщение. Предположих, че е Тони. Тони е моя позната, с която работихме по един голям проект, едно време. Тя сега е извън България и продължава да работи по още по-големи проекти. Първото съобщение гласеше: от сутринта се пробвам да купя през интернет, но изглежда има и други. Вторият: по-късно ще сляза към центъра и ще се опитам да купя от един магазин опитайте и вие. Това последното не ми хареса. Не му обърнах много внимание. Знам, че Тони е сериозен човек и ако нещо е възможно, то ще стане.
Облякох се и след малко контене, гладене и разни други подготвителни дейности излязох за работа.
Един час, след като бях там, разбрах, че деня ще е тъп. Спешно трябваше да свърша нещо, което отнема много време и е доста тъпо. Още повече вълнение идваше от факта, че не го бях вършил преди. Жена ми ми звънна на няколко пъти. Каза, че ще идва майстора за вратата. Трябвало да му се плати. Само дето в мен бяха и двете карти на семейството. Моята изтече вчера и логично взех тази на жена си. Кви ли не схеми на измислихме. Най-накрая се сетих, че имаме пари и в къщи. Проблемът беше се саморешил. След като свърших тъпото нещо, си мислех, че ще си свърша планираните задачи за деня, после шефката, после заплтата и в къщи. Но не би. Един клиент се обади и каза, че не си е получил подробния отчет за едно събитие. Тъпо. Бях му го пратил преди 20 дни. А, аз се чудя що не ми нареждат парите. Обясних му, че друг път когато има такива закъснения просто да се обажда и да вземат да си оправят шибания сървър. Правят проекти за милиарди, все пак. След това се сетих,че това е просто оправдание за забавянето на плащането, щото доста се пътува. И така няма да излязат некоректни. Както и да е. Всичко пратих пак. Звъннах и по телефона. Всичко беше ок.
Срещата с шефката отпадна. Продължих да чета разни пълни простотии. Това за една друга работа.
Влезе изпълнителната директорка и рече, че някой си забравил да изтегли пари и заплати днес няма да има. И да си пратите отчетите, допълни.
Пратих си отчета. Два отчета, че по два клиента работя. С пожелание за хубав уикенд.
Тъкмо си тръгвах. Влезе един колега и помоли за помощ. Отидох. Помогнах. Сгъвахме някви неща. За един клиент. Като върша подобна работа винаги се радвам. За нещо толкова просто ми плащат толкова много пари. Както и да е. Влезе шефката. Разменено „Здрасти”. Поседя малко. После излезе. После и аз излязох.
Качих се в колата. Газ към нас. Вени ми звънна. Утре трябваше да ходим на ски. Не вдигнах.
Звъннах на Тони. Тя не вдигна.
После се прибрах. След кратък разбор с жена ми. Беше ясно: отивам на ски да закрия сезона.
Малко преди да умре окончателно батерията на мобилния ми телефон, се обади Тони. Каза ми, че опитите и да пробие в електронния магазин за билети, ударили на камък. Но сега била в един магазин, където имало билети по 100 и 300 евро. Казах и да вземе от тези по 100. Тя каза, че ще вземе и за себе си.
Това е вторият билет за концерт на U2, който притежавам. Първият беше за турнето Pop Mart. Имаше един проблем. Тогава бях в казарма и задграничния ми паспорт беше при военните. Без него нямаше U2. Имах билет, но не и паспорт. Сега имам и двете, дано не ме викнат в запас до 9 август.
Този път ще бъда с теб Babe.
ako towa 6te te uspokoi
:)
ама май не го намирам...
Еееех, блазя ви! Поздрави!
ami ne sum znael inache shtiah da ti vzema edin ulaznik
Няма, няма...За Загреб няма!Абе ние сме там, пък все някак ще влезем-))
поздрави!