Първо ти ще се родиш, всички тебе ще обичат, „миличък” ще те наричат, събличат, преобличат. Ти си сладкото дете, о, да милото дете, Толкова нежно и невинно, съвършенно, импулсивно.   Ще се научиш да бройш. Едно, две, три ще преброиш. После пък ще проговориш, неуодобен ще се строриш, Тъй абсурден, тъй вулгарен…. Скъпа, аз съм просто странен…   Ще започнеш да обичаш, в чужди думи ще се вричаш, Ще потърсиш любовта, без да знаеш коя е тя. Може би е на Луната, или пък е в гората, Тъй романтична и тъй дива, като роза е бодлива.   Ще те сложат в земята, ще ти поднесат цветята. Всички пак ще те обичат, с нежни думи те наричат, Но защо ти ще умираш, нима живота не разбираш? Той е странен, непонятен, но е повече приятен.   Умирай само в краен случай, опитай от всичко, Не бъди скучен.     25 април 1996 г.

"Умирай само в краен случай" :)))))))) Веднага я лепвам във facebook-a си:Р Нали можееее? хихи
Още по темата, както каза един приятел - "Каквото не те убива, не ти отива" :)

радвам се, че ти е харесало, но си мисля, че това стихотворение, както ти го нарачаш, е точно за обратното на смъртта. Така и така ще разберем, рано или късно. нещата не трябва да се презорват. така че живей си и да не ти пука.

когато писах този текст, не знаех, че съм гепил фразата. оказа се, че е заглавие на роман на Богомил Райнов. аз все още несъм го чел. и на мен заглавието много ми харесва. но аз ти разрешавам да го лепнеш във фейсбука:)